Най-известната песен на групата Меcаnо „Hijo de la Luna“(„Синът на Луната“) e безусловен шедьовър.
Необичаен не само e поетичния текст, но и музиката.
Тази история е вдъхновена от мрачната и магическа тайнственост на луната. Легендата разказва за една циганка в Испания, която всяка нощ със сълзи на очи, безспирно молела Луната да й помогне, за да се омъжи за циганина от друго племе, който тя така много обичала. Накрая Луната отвърнала на молбите й, но в замяна поискала първородния й син. Циганката щастливо се омъжва. Минало се време и детето се родило. Но те не било мургаво с черни очи и тъмна коса. Кожата му била бяла като на албинос, а очите му студени и сиви като камък. Като го видял баща му, който бил от богат цигански род, веднага я запитал с кого му е изменила…Уви, той не дочакал дори отговора и забил в нея леденото острие на ножа си, а детето хвърлил във водите на реката, която течала покрай града с надеждата тя да отмие срама, който изпитвал. Така детето останало завинаги без родната си майка. От тогава се смята, че когато луната е пълна, детето е добре и се смее и играе, а когато бебето плаче и е болно Луната се превръща в полумесец и го люлее. Детето се успокоява – и самата луна е спокойна, пълна. Луната става майка на детето и то завинаги остава неин син.
А за нас остава извода, че не винаги това, което желаем най- силно е най доброто за нас.